Незаконното анексиране на Крим или как Кремъл търгува със страх
През последните 11 години не съумях да посетя гроба на татко ми в Севастопол. През тези 11 години имам двама сина, които в никакъв случай не са били в Севастопол – моят роден град и градът, в който се срещнахме и влюбихме в майка им.
Причината за всичко това е противозаконното анексиране на Крим. Всеки ден мисля за тези събития, желая да се върна вкъщи, въобразявам си по какъв начин повеждам синовете си на обичаните им места от детството, демонстрирам им учебното заведение, в което съм учил, и местата, където съм срещнал майка им на нос Фиолент. Ето какво ще стане, когато изгоним Русия от Крим и над него още веднъж се вее украинското жълто-синьо знаме.
За тези, които не знаят моята история, ще отбележа, че съм роден и израснал в Севастопол. Там прекарах 28 години. Бях заставен да напусна родния си град през март 2014 година заради противозаконното анексиране на Крим. Преди това, дружно със съидейници, в продължение на 10 години извършвахме дейна проукраинска активност в Крим - организирахме патриотични акции, провеждахме патриотични автомобилни надпревари, отразявахме противозаконни дейности и корупционни схеми на лоялни на Путин групировки на ФСБ.
Сега смятам за своя задача да предам истината за Крим и какво се случи там освен при започване на 2014 година, само че и преди този момент. Затова в този блог ще отговоря на главните въпроси, които ще ви оказват помощ да разберете какво в действителност се е случило в Крим преди и след анексията.
Въпрос номер едно – проруски ли беше Крим?
Не! За страдание доста хора към момента считат, че болшинството от жителите на полуострова са желали „ да отидат в Русия “. Питат ме за това от самото начало. Това не е истина! Фейк, основан от Кремъл, с цел да покаже, че Севастопол сякаш е трицветен, а не двуцветен. Прекарах по-голямата част от живота си в Крим и мога да кажа с убеденост, че кримчаните не желаеха да бъдат част от Русия. Особено по-младото потомство. Сред деятелите на нашето проукраинско придвижване имаше даже деца на съветски военни, деца на Черноморския флот, за които Украйна беше знак на независимост и правдивост, които те подкрепяха. И не приказваме за двама или трима души, а за стотици хора.
Ами по-старото потомство? Далеч съм от мисълта, че множеството от по-старото потомство са желали да бъдат част от Русия. По-скоро някои от тях желаеха да се върнат в Съветския съюз. за какво е по този начин Носталгия, тъй като желаеха да се върнат в дните на младостта си, времената, когато целият им живот беше пред тях и доста вероятности се обрисуваха пред тях.
Така че аз съм уверен, че имаше доста малко хора, които желаеха анексиране. Изборните процеси са ослепителен образец за това. За да не отиваме прекомерно надалеч и да не приказваме с общи образци, дано вземем моя. През 2013 година се кандидатирах за общинския съвет на Севастопол. Тогава останах на второ място, като получих 29% от гласовете. Всъщност всеки трети, стигнал до изборните секции, гласоподава за мен - проукраински деятел и по това време началник на координационния съвет на младежкото крило на партия УДАР. Това сподели динамичността на повишаване на поддръжката за проукраинските сили. Освен това, когато се прави оценка този резултат, би трябвало да се вземе поради фантастичната изборна машинация от приятеля на Виктор Янукович, " регионала " Владимир Яцуба, който беше началник на градската администрация и неуместно взе участие и в тези избори.
Вторият въпрос е по какъв начин Кремъл се опита да се опълчи на проукраинските сили?
След Оранжевата гражданска война Русия стартира хибридна война против моя роден град Севастопол. Една от първите стъпки беше придобиването на медийни активи, като телевизионни канали, вестници и онлайн медии, от съветски бизнеси, следени от ФСБ. Следващата стъпка е да се наливат милиони долари всяка година в активността на проруските организации за дестабилизиране на политическата обстановка в града.
Това се трансформира във значим инструмент за активността на Кремъл в Севастопол при започване на анексирането на Крим. Терорът и страхът са най-хубавите другари на Кремъл. Точно това направиха с кримчаните. Основната цел на това е да се сплашат опитите за опозиция против анексирането. Затова през февруари-март 2014 година локални канали, следени и купени преди този момент от ФСБ, всеобщо тиражират репресиите против проукраински деятели.
Видовете изтезания и репресии са разнообразни и се правят против най-активните пластове от популацията, които все пак се съпротивляват на анексията. За да не отивам прекомерно надалеч, ще ви кажа с моя образец. Окачиха мъртва котка под вратата ми, изгориха колата ми и се пробваха да я откраднат. И това не е най-лошото, което се случи на тези, които се съпротивляваха на окупацията. Например Васил Черниш, водачът на севастополския „ Автомайдан “, който беше похитен на 15 март 2014 година, беше погубен от режима в Кремъл и беше мой другар. Той стана една от първите жертви на руско-украинската война.
Тази търговия със боязън понижи съпротивата на огромна част от популацията на полуострова, тъй като хората знаеха, че те, техните родители или техните деца може да идват за тях. И не мога да ги обвинявам за това, тъй като този напън освен не спря, а се ускори. Всички ужаси, които станаха известни с началото на пълномащабната инвазия на Русия в Украйна, мъченията, които руснаците подлагаха на пандизчиите, към този момент се случваха в Крим по това време.
Но все пак кримчаните излязоха на манифестации против противозаконното анексиране. Те излязоха, рискувайки здравето и даже живота си. На 26 февруари 2014 година в Симферопол край Върховния съвет на Автономна република Крим се организира многохиляден протест против сепаратизма и за териториалната целокупност на Украйна. Според разнообразни оценки в митинга са взели участие десетки хиляди души.
Сега да си напомним 9 март 2014 година в Севастопол. Повече от хиляда души се събраха край паметника на Тарас Шевченко. Митингът имаше две цели – да почетем паметта на именития украинец и да изразим митинг против окупацията. Този протест беше разпилян от съветски екскурзоводи, " казаци ", които бяха нелегално доведени в Севастопол от Ростов против пари. Само с помощта на ултрасите на ПФК Севастопол беше допустимо да се избегне убийството на украински жители на този протест.
Третият въпрос е: каква политика е провеждал Кремъл в нелегално окупирания Крим след анексията?
Какво прави страната окупатор в украинския Крим от март 2014 година? Първо, посредством смяна на миграционните потоци, т.е. окупаторът насърчи локалното население, родено в Севастопол, да напусне, а жителите от разнообразни райони на Руската федерация да се реалокират в Крим.
Второ, преследването на съперниците на анексията измежду проукраинските деятели и кримските татари, откриването на наказателни каузи, санкциите и арестите за „ екстремизъм “ и „ тероризъм “.
Трето, разпространяването на подправени вести за Украйна и протичащото се на континента. Русия обича да популяризира разнообразни истории на ужасите, по-специално, че Украйна ще се върне и съвсем всички поданици на полуострова ще бъдат вкарани в пандиза за фракционизъм и изменничество. Целта на Русия е да убеди кримчаните, че в случай че Украйна се върне, животът им ще се трансформира в пъкъл.
Четвъртият въпрос е какво да прави Украйна в тези условия?
При състояние, че врагът продава боязън на хората, нашата задача е да успокоим локалното население. Сега жителите на Крим чакат информация от Украйна. Необходимо е да се изясни на един елементарен гражданин на Севастопол, който не е направил закононарушения против държавния суверенитет, че няма от какво да се опасява. Украйна го чака, няма от какво да се опасява, Украйна ще му помогне. Важно е да се съобщи тъкмо подобен сигнал.
Дмитро Билоцерковец
Причината за всичко това е противозаконното анексиране на Крим. Всеки ден мисля за тези събития, желая да се върна вкъщи, въобразявам си по какъв начин повеждам синовете си на обичаните им места от детството, демонстрирам им учебното заведение, в което съм учил, и местата, където съм срещнал майка им на нос Фиолент. Ето какво ще стане, когато изгоним Русия от Крим и над него още веднъж се вее украинското жълто-синьо знаме.
За тези, които не знаят моята история, ще отбележа, че съм роден и израснал в Севастопол. Там прекарах 28 години. Бях заставен да напусна родния си град през март 2014 година заради противозаконното анексиране на Крим. Преди това, дружно със съидейници, в продължение на 10 години извършвахме дейна проукраинска активност в Крим - организирахме патриотични акции, провеждахме патриотични автомобилни надпревари, отразявахме противозаконни дейности и корупционни схеми на лоялни на Путин групировки на ФСБ.
Сега смятам за своя задача да предам истината за Крим и какво се случи там освен при започване на 2014 година, само че и преди този момент. Затова в този блог ще отговоря на главните въпроси, които ще ви оказват помощ да разберете какво в действителност се е случило в Крим преди и след анексията.
Въпрос номер едно – проруски ли беше Крим?
Не! За страдание доста хора към момента считат, че болшинството от жителите на полуострова са желали „ да отидат в Русия “. Питат ме за това от самото начало. Това не е истина! Фейк, основан от Кремъл, с цел да покаже, че Севастопол сякаш е трицветен, а не двуцветен. Прекарах по-голямата част от живота си в Крим и мога да кажа с убеденост, че кримчаните не желаеха да бъдат част от Русия. Особено по-младото потомство. Сред деятелите на нашето проукраинско придвижване имаше даже деца на съветски военни, деца на Черноморския флот, за които Украйна беше знак на независимост и правдивост, които те подкрепяха. И не приказваме за двама или трима души, а за стотици хора.
Ами по-старото потомство? Далеч съм от мисълта, че множеството от по-старото потомство са желали да бъдат част от Русия. По-скоро някои от тях желаеха да се върнат в Съветския съюз. за какво е по този начин Носталгия, тъй като желаеха да се върнат в дните на младостта си, времената, когато целият им живот беше пред тях и доста вероятности се обрисуваха пред тях.
Така че аз съм уверен, че имаше доста малко хора, които желаеха анексиране. Изборните процеси са ослепителен образец за това. За да не отиваме прекомерно надалеч и да не приказваме с общи образци, дано вземем моя. През 2013 година се кандидатирах за общинския съвет на Севастопол. Тогава останах на второ място, като получих 29% от гласовете. Всъщност всеки трети, стигнал до изборните секции, гласоподава за мен - проукраински деятел и по това време началник на координационния съвет на младежкото крило на партия УДАР. Това сподели динамичността на повишаване на поддръжката за проукраинските сили. Освен това, когато се прави оценка този резултат, би трябвало да се вземе поради фантастичната изборна машинация от приятеля на Виктор Янукович, " регионала " Владимир Яцуба, който беше началник на градската администрация и неуместно взе участие и в тези избори.
Вторият въпрос е по какъв начин Кремъл се опита да се опълчи на проукраинските сили?
След Оранжевата гражданска война Русия стартира хибридна война против моя роден град Севастопол. Една от първите стъпки беше придобиването на медийни активи, като телевизионни канали, вестници и онлайн медии, от съветски бизнеси, следени от ФСБ. Следващата стъпка е да се наливат милиони долари всяка година в активността на проруските организации за дестабилизиране на политическата обстановка в града.
Това се трансформира във значим инструмент за активността на Кремъл в Севастопол при започване на анексирането на Крим. Терорът и страхът са най-хубавите другари на Кремъл. Точно това направиха с кримчаните. Основната цел на това е да се сплашат опитите за опозиция против анексирането. Затова през февруари-март 2014 година локални канали, следени и купени преди този момент от ФСБ, всеобщо тиражират репресиите против проукраински деятели.
Видовете изтезания и репресии са разнообразни и се правят против най-активните пластове от популацията, които все пак се съпротивляват на анексията. За да не отивам прекомерно надалеч, ще ви кажа с моя образец. Окачиха мъртва котка под вратата ми, изгориха колата ми и се пробваха да я откраднат. И това не е най-лошото, което се случи на тези, които се съпротивляваха на окупацията. Например Васил Черниш, водачът на севастополския „ Автомайдан “, който беше похитен на 15 март 2014 година, беше погубен от режима в Кремъл и беше мой другар. Той стана една от първите жертви на руско-украинската война.
Тази търговия със боязън понижи съпротивата на огромна част от популацията на полуострова, тъй като хората знаеха, че те, техните родители или техните деца може да идват за тях. И не мога да ги обвинявам за това, тъй като този напън освен не спря, а се ускори. Всички ужаси, които станаха известни с началото на пълномащабната инвазия на Русия в Украйна, мъченията, които руснаците подлагаха на пандизчиите, към този момент се случваха в Крим по това време.
Но все пак кримчаните излязоха на манифестации против противозаконното анексиране. Те излязоха, рискувайки здравето и даже живота си. На 26 февруари 2014 година в Симферопол край Върховния съвет на Автономна република Крим се организира многохиляден протест против сепаратизма и за териториалната целокупност на Украйна. Според разнообразни оценки в митинга са взели участие десетки хиляди души.
Сега да си напомним 9 март 2014 година в Севастопол. Повече от хиляда души се събраха край паметника на Тарас Шевченко. Митингът имаше две цели – да почетем паметта на именития украинец и да изразим митинг против окупацията. Този протест беше разпилян от съветски екскурзоводи, " казаци ", които бяха нелегално доведени в Севастопол от Ростов против пари. Само с помощта на ултрасите на ПФК Севастопол беше допустимо да се избегне убийството на украински жители на този протест.
Третият въпрос е: каква политика е провеждал Кремъл в нелегално окупирания Крим след анексията?
Какво прави страната окупатор в украинския Крим от март 2014 година? Първо, посредством смяна на миграционните потоци, т.е. окупаторът насърчи локалното население, родено в Севастопол, да напусне, а жителите от разнообразни райони на Руската федерация да се реалокират в Крим.
Второ, преследването на съперниците на анексията измежду проукраинските деятели и кримските татари, откриването на наказателни каузи, санкциите и арестите за „ екстремизъм “ и „ тероризъм “.
Трето, разпространяването на подправени вести за Украйна и протичащото се на континента. Русия обича да популяризира разнообразни истории на ужасите, по-специално, че Украйна ще се върне и съвсем всички поданици на полуострова ще бъдат вкарани в пандиза за фракционизъм и изменничество. Целта на Русия е да убеди кримчаните, че в случай че Украйна се върне, животът им ще се трансформира в пъкъл.
Четвъртият въпрос е какво да прави Украйна в тези условия?
При състояние, че врагът продава боязън на хората, нашата задача е да успокоим локалното население. Сега жителите на Крим чакат информация от Украйна. Необходимо е да се изясни на един елементарен гражданин на Севастопол, който не е направил закононарушения против държавния суверенитет, че няма от какво да се опасява. Украйна го чака, няма от какво да се опасява, Украйна ще му помогне. Важно е да се съобщи тъкмо подобен сигнал.
Дмитро Билоцерковец
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ